Министърът на вътрешните работи на Бранденбург призовава за откази: призив за твърдост
Министърът на вътрешните работи на Бранденбург Вилке подкрепя отказите за убежище на границата с Полша, въпреки правните опасения и решението.

Министърът на вътрешните работи на Бранденбург призовава за откази: призив за твърдост
В текущия дебат относно политиката за предоставяне на убежище в Бранденбург вътрешният министър Рене Вилке (независим) днес потвърди мерките за отхвърляне на търсещите убежище на границата с Полша. След конференцията на министрите на вътрешните работи в Бремерхафен той определи тези откази като необходими поради липсата на обвързващи разпоредби с държавите от ЕС. Това се случва на фона на решение на Берлинския административен съд, който обяви отказите на границата за недопустими. Wilke твърди, че липсата на подходящи разпоредби изисква ясни инструкции и подкрепя по-строгите насоки, приети от федералните и щатските вътрешни министри. Според rbb24, в този контекст са регистрирани около 25 000 отказа, както и около 1000 задържания от контрабандисти.
Въпреки спада на търсещите убежище, който бежанските организации приписват на други причини, като например напрегнатата ситуация със сигурността в Сирия, дискусията относно правната основа остава гореща. Федералният министър на вътрешните работи Александър Добриндт (CSU) се придържа към отказите въпреки правните опасения. Добринд подчерта, че контролът по германските граници е затегнат и решението на Берлин няма да го спре да продължи мерките. Това също беше критикувано в медиите като нарушение на закона, особено от Майкъл Келнер (Зелените), докато Лена Котре (AfD) вижда стъпките на федералното правителство като стъпка в правилната посока.
Правно положение и Дъблинска процедура
Посоченото решение на Берлинския административен съд обяви отказа на трима сомалийски кандидати за убежище за незаконосъобразен, тъй като федералната полиция е действала, без да е изпълнила процедурата от Дъблин. Според ZDF от съществено значение е първо да се изясни коя държава-членка на ЕС отговаря за процедурата за убежище. Регламент Дъблин III гласи, че молбите за убежище могат да се разглеждат само от държавата, в която търсещият убежище е влязъл за първи път. Тези разпоредби имат за цел да контролират вторичната миграция в рамките на Европа и постановяват, че отхвърлянето не е разрешено без предварително изясняване на отговорността.
Самата дъблинска процедура е ключов елемент в европейската политика за предоставяне на убежище. Процедурата е предназначена да гарантира, че всяка молба за убежище се разглежда само от една държава-членка. Заявленията се подават в един от клоновете на Федералната служба или център за пристигане, където се определя отговорната страна. Както [bamf.de](https://www.bamf.de/DE/Themen/AsylFluechtlingsschutz/AblaufAsylverfahrens/Dublin procedure/dublin procedure-node.html) обяснява, търсещите убежище, които подадат молба за убежище на германска земя, не могат да бъдат отхвърлени, без да са изпълнили дъблинската процедура.
Последици за пътуващите и политиката
По-строгите мерки на границата засягат не само търсещите убежище, но и пътуващите от Полша. Вилке изрази скептицизъм относно обявените проверки от полска страна, които се планират в отговор на германските откази. Тези проверки засягат и около 12 000 пътуващи ежедневно от Полша, което води до значителни смущения в граничния трафик. За да намали тежестта върху тези пътуващи, министър-председателят на Бранденбург Дитмар Войдке (SPD) планира да призове за трета лента на Autobahn 12.
Като цяло дебатът за убежището в Германия и особено в Бранденбург става все по-разгорещен. Правната рамка е сложна и мненията за правилния курс са силно разделени. Докато някои политици настояват за по-строги миграционни политики, други виждат необходимостта да се вземат предвид хуманитарните аспекти. В тази смесена ситуация остава да видим как ще се развие ситуацията през следващите седмици.